За шеста поредна година в 157 ГИЧЕ “Сесар Вайехо”, по желание на учениците бе сформиран клуб „Млад екскурзовод”. През предишните години винаги е имало по два клуба – за 9 и 10 клас и за 11 и 12.

       Членовете на клуб „Млад екскурзовод” в предишни години активно са участвали в различни извънкласни мероприятия на училището. През 2015г. гости на гимназията бяха ученици от испански училища от различни страни – Чехия,Словакия,Румъния,Хърватия. Тогава участниците в клуба изнесоха програмата по посрещането им и бяха техни активни гидове в обиколките на столицата.

     През 2017г. изнесоха богата програма за празника на Португалия в училището – с презентация, богата почерпка и фолклорна програма.

    През тази учебна година отново участници в клуба поеха тежестта на посрещането на испанския посланик.

     Целта на този клуба бе участниците да се запознаят с архитектурните,културни и исторически паметници и забележителности на столицата и страната. Гордост е,че в клуба участниците обикновено,записали се веднъж, продължават до 12 клас присъствието си в него. И през тази учебна година в него влязоха ученици,които от 9 клас са участвали в различните му форми –Иван Гервасиев, Лора Вълкова, Стивън Андреев, Кристиан Димитров, Еди Калев, Мария-Магдалена Йовчева;Далия Асенова,Йоанна Колева от 11 клас ; за втора – Жорж Гассан; Денис Тодоров; Грета Велинова ; Павлина Узунова; Рубина Кованджиева от 10 клас и други.

     През тази учебна година занятията в клуба стартираха с виртуална разходка из българските пещери,като завладяващите фотоси от популярни български пещери- Дяволското гърло;Проходна; Съева дупка;Снежанка; Магурата;Леденика; Духлата омайваха погледите.

     Плод на тази любов бе и посещението на Деветашката пещера, по пътя за Ловеч,където е сниман филмът „Време разделно”.За жалост, голяма част от пещерата е затворена,поради накърняване  спокойствието на прилеповите колонии при снимките на екшъна „Непобедимите 2”и разочарованието ни бе голямо.

  В Пловдив, любима дестинация на учениците,обаче останахме  очаровани от къщите музеи,които при други посещения не бяхме успели да посетим – къщата „Клианти“, наскоро ремонтирана и отворена; Балабановата къща и къща Хиндлиян, римският стадион и църквата „Св.Константин и Елена“.

      И макар че не за пръв път сме в Пловдив, всеки път нещо ново и неочаквано – било като новооткрит музей,било като новооткриво кафене или зареждаща атмосфера в центъра ни привличат отново и отново.

      Ловеч – столицата на Вътрешната революционна организация,е мястото,където има всеки път какво да се разглежда,без да ти омръзва. Крепостната стена на града, надвиснала страховито над Вароша; белокаменният паметник на Апостола,издигащ горда снага над града; църквата, в която служи поп Кръстю;музеят на Левски; Покритият мост;центърът….Никога времето в рамките на еднодневно посещение,при това, съчетано с Къкринското ханче и Деветашката пещера, не може да ни остави време за спокойно обикаляне на всички привличащи интереса места…

     В Къкринското ханче,съхранило атмосферата на 19в.,вековният бряст, свидетел на опита на Апостола да избяга от заобиколилите мястото заптиета,все още извисява снага.Нова е каменната ограда, заобикаляща ханчето и прекъсваща връзката с него като архитектура и автентична атмосфера и придаваща на мястото характер като на обикновено заведение за студена вода и кафе, отколкото като на сакрално място, където човек влиза с вътрешен душевен трепет.  

     Панагюрище ни посреща с мемориалния комплекс „Априлци” с величествената фигура на Боримечката, вдигнал ръце да предупреди „трудните жени и малките деца да не боят,че топчето ще пука”.Времето обачени притиска,защото досега сме били на Оборище и развълнувани сме се спирали пред всяка плоча с думи на Бенковски;Каблешков;Волов;Стамболов,а после мълчаливо сме преглъщали пред скромния паметник, припомнящ чутовните дни на подготовката за въстанието и предателството на Неньо Балдьовчето…

     Къщите от епохата на Възраждането в Панагюрище са по-малко на брой и по-скромни от тези в Стария град на Пловдив… Но пък всичките до една носят заряда на вълнението,предизвикано от мириса на барут, тропота на разгневени конски копита; отблясъка от златните нишки по развятото знаме,избродирано от Райна,наричана от народа скромно – Княгиня.

     Панагюрското съкровище;оригиналните въстанически униформи ; оръжия и потреби възраждат в съзнанието ни представата за онези славни дни.Паметникът на Райна Княгиня;Тутевата къща,където избухва въстанието и Лековата къща със своя специфичен възрожденски стил ни се виждат доста по-скромни след великолепните мостове,фонтани и скулптори на Венеция,Болоня,Флорения и Верона,които гледахме през априлската ваканция, но пък носят оня заряд на българското,без който нямаше да ни има като нация и народ.

    Байлово ни посреща със затворените врати намузея на Елин Пелин, но за професионалисти като нас прегради няма. Десет минути, след два –три разговора с местни жители и едно телефонно обаждане вратите му са отворени и децата пристъпват вн прохладната атмосфера на музея.

       След него дълга и обстоятелна е беседата с местния екскурзовод в родната къща на писателя .

    Децата дълго се чудят на названията на отделните битови съдове,защото половината от тях са им съвършено непознати дори по външен вид, а екскурзоводът и ръководителят искрено се забавляваха,защото всяка селска къща допреди 20 години пазеше подобни, а днес ги виждаме само в музеите.

      В София не ни омръзва да гледаме места,познати на всеки столичанин – храм –паметник „Св.Ал.Невски”,където се каечваме на камбанарията, откъдето се открива невероятна гледка към центъра на София;Зоологическата градина,където се радваме на мечките и слона; а Ботаническата градина грабва очите и духа ни с красивите си цветя и прохладната атмосфера, която предлага.

      Силно преживяване за учениците е и посещението на Президентството. Любезността на дамите от протокола ни кара да се чувстваме в свои води в тази все пак строго официална амтосфера.

    А пък на Цари Мали град не можем да се откъснем от умело възстановената атмосфера на Средновековната българска държава.

     Снимките отразяват част от видяното,но не могат да отразят вълнението и незабравимите спомени, които остават до края на дните ни.    

 

 

 

 

 

 

 

smartslider3[33]